|
|
С Т А Н О В И Щ Е
от
Българска Асоциация на съдиите по вписванията
Относно: Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт
След запознаване със съдържанието на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, представяме на Вашето внимание настоящото становище:
1. Подкрепяме заложената в законопроекта идея съдиите по вписванията да бъдат назначавани от Висшия съдебен съвет, поради следното:
Съдиите по вписванията съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗСВ извършват:
- вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнасят за издаването на справки и удостоверения;
- извършват нотариални и други действия, предвидени със закон(в това число, но не само – предвидените в Закона за наследството действия по съхраняваните в службата саморъчни завещания; довършване на производствата по образуваните дела по ЖСК и обстоятелствени проверки и др).
Вписванията, отбелязванията и заличаванията, както и даването на справки и удостоверения от книгите за вписванията, са изрично уредени в чл. 569, т. 5, т. 6 и т. 7 от ГПК като вид нотариални производства.
Отделно от това съдиите по вписванията извършват и всички други нотариални действия, посочени в чл. 569 ГПК:
- в случаите на чл. 48 от ЗННД - когато нотариусът се замества от съдията по вписванията, и - в случаите на чл. 82 от ЗННД - когато в района няма нотариус и нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията (чл. 82, ал. 1 ЗНН), или когато нотариусът извършва нотариални действия по наличните в архива на службата по вписване документи и книжа (чл. 82, ал. 2 от ЗННД).
Нотариалните производства са уредени в Част Шеста на ГПК, озаглавена „Охранителни производства” и представляват вид охранителни производства – арг. от чл. 530 ГПК. Охранителните производства са съдебни производства, като законодателят, чрез изрично възлагане, определя кой орган движи производството и постановява охранителния акт – и това е винаги съд, нотариус или съдия по вписванията. Това следва от изричната разпоредба на чл. 2 от ГПК, според която съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Именно поради това за охранителните производства се прилагат Общите правила на ГПК и правилата на исковото производство с определени изключения – така чл. 540 ГПК.
Щом извършваните от съдиите по вписванията действия, са действия, чрез които се оказва съдействие на гражданскоправните субекти за упражняване на техните граждански права (арг. от чл. 2 от ГПК), то съдиите по вписванията са съдебни органи, и представляват част от съдебната система.
Ето защо считаме, че не министърът на правосъдието като орган на изпълнителната власт (какъвто е текстът на действащия ЗСВ), а Висшият съдебен съвет като специализиран орган за определяне състава и организацията на работата на съдебната система (по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗСВ) следва да назначава и освобождава от длъжност съдиите по вписванията при районните съдилища и да администрира тяхната дейност.
Изискванията за заемане на съдийска длъжност и на съдия по вписванията са еднакви –това са изискванията на чл.162 от ЗСВ. Трябва да се добави, че в не малко съдебни райони функциите на съдия по вписванията се изпълняват от районен съдия – чл.279 ал.3 ЗС. На практика основната разлика остава в назначението и в контрола за изпълнението на техните функции. Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ има за цел да уреди именно тези различия. На пръв поглед назначаването на съдии по вписванията от Висшия съдебен съвет може да се приеме за противоречие с Конституцията, където чл.129 ал.1 разпорежда Висшият съдебен съвет да назначава съдии, прокурори и следователи. Това не е така, защото текстът е редактиран през 1991 год. когато не е бил познат института на съдията по вписванията. Самият термин “съдия” може да се възприеме като събирателен. В този смисъл е разпоредбата на чл.163 ЗСВ, който урежда “съдийската длъжност”.
Съдията по вписванията работи при условията на ГПК, като постановява определени охранителни актове и някои от тях – отказът. Отказът на съдията по вписванията подлежи на съдебен контрол пред Окръжните съдилища, както определение, постановено от районния съдия. Вписването става по разпореждане на съдията по вписванията чрез съдебен акт, постановен при съдийска независимост и самостоятелна
преценка и това е доказателство за гарантираната сигурност от страна на държавата по отношение на собствеността . Ето защо няма конституционна пречка ЗСВ да определи различни съдийски длъжности, както това е направено в чл.163, като сред тях да бъде съдията по вписванията. От друга страна, ако в предходните години Висшия съдебен съвет не разполагаше със свой инспекторат, за контролна дейност, сега такъв вече е уреден. Следователно няма пречка да се предвиди едно общо назначаване на съдиите у нас, както и за контролиране на дейността им. Освен това вписването у нас има вековна традиция и винаги е осъществявано от органи на съдебната система. И днес ГПК и ЗННД (чл.82) определят съдиите по вписване като органи на съдебната власт. При реформата, която се извършва в областта на вписването, съдебната система, със своята консервативност е по-надежден аргумент за правната стабилност. Стабилизирането на фигурата на съдията по вписванията с предлаганите промени в ЗСВ е наложително и с оглед на зачестилите случаи на тежки имотни измами, за които години наред се водят дела. Известно е, че административните органи се реформират значително по-бързо, а в този смисъл предполагат определена несигурност. Сегашното състояние на съдиите по вписване- от една страна съдии, а от друга назначаеми от административен орган не е удачно.
Предлаганите промени по никакъв начин няма да засегнат бюджета на съдебната власт, защото и до сега издръжката /заплати, отпуски, осигуровки, дрехи и различните обезщетения / са от бюджета на съдебната власт.
Качествено функциониращата система на вписването е важен фактор за развитието на икономиката, за намаляване риска на банките, за стимулиране на чуждестранни инвестиции и за един сигурен и благоприятен икономически климат и стопански оборот с недвижими имоти. Желаната сигурност в правния оборот с недвижими имоти не би могла да бъде реализирана без съдействието и функционирането на съдията по вписванията като съдебен орган. Ето защо предлаганите промени в ЗСВ са логични и наложителни.
Поради това подкрепяме изцяло тази идея на законопроекта с горната аргументация.
2. Не споделяме виждането в законопроекта (предвиденото създаване на нов чл. 292а ЗСВ) контролът върху дейността на съдията по вписванията да се възлага от Председателя на районния съд на инспектор, избран от Общото събрание на Асоциацията на съдиите по вписванията.
Би следвало контролът върху дейността да се осъществява от органа, който назначава и освобождава съдиите по вписванията – в случая това би следвало да бъде Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като в законопроекта е предвидено именно Висшия съдебен съвет да назначава и освобождава от длъжност съдиите по вписванията.
3. Би било добре в законопроекта да се предвиди процедура за атестиране на съдиите по вписванията, и съответно възможност атестираните съдии по вписванията да участват в конкурсите по чл. 189 и сл. от ЗСВ, като съдиите по вписванията да бъдат изрично посочени в чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, наред със съдиите, прокурорите и следователите.
Тази възможност е съществувала по отношение на нотариусите, които са извършвали вписванията, отбелязванията изаличаванията например в отменения Закон за устройство на съдилищата от 1976 г., както и в Наредба-Закон за устройство на съдилищата от 1934 г. Така въвеждането й в действащия ЗСВ ще представлява форма на историческа приемственост.
Във връзка с горното, предлагаме разпоредбата на ал.2 от сега действащия чл. 291 от ЗСВ да бъде променен както следва:
„За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения с решение на Висшия съдебен съвет, след атестиране, съдията по вписванията може да бъде повишен в ранг и заплата до съдия в районен съд, след прослужване на 3 години, и до съдия в окръжен съд след прослужване на 8 години”
4. Би могло да се помисли върху възможността на съдиите по вписванията да им бъде възложено извършването на други действия по охранителни производства, предвидени със закон, с цел облекчаване дейността на съдебната система при осъществяване (например одобряване на сделки от името на недееспособен, даване на разрешение за сключване на сделки със семейно жилище, лична собственост на единия съпруг и пр.). Ако подобна идея бъде възприета, ще е необходимо допълване на разпоредбата на чл. 280 от ЗСВ, както и съответна промяна на конкретните закони, уреждащи извършването на определени охранителни производства, възложени към момента на районния съдия.
В съвременните правни системи на държави като Австрия, Германия, Швейцария, Латвия, не са премахнати съдебните охранителни механизми на превенция на имуществените отношения чрез дейността на съдебен орган (какъвто при нас е съдията по вписванията). Факт е, че дисциплиниращата функция на строгото прилагане и ясния регламент на националните им законодателства имат повече от 100 годишна история. Тези страни отдавна са създали гражданска, институционална дисциплина и традиции. Съдебно-охранителния контрол при сделките с недвижима собственост е запазен, предвид философията на правните им системи, насочена към защитата на гарантирани граждански права- ценност издигната на особен пиедестал с основополагащо значение в съвременното право.
Изразяваме готовността си за участия в обсъждания и работни срещи, както и включването на експерти от „Българска Асоциация на съдиите по вписванията” в съвместни работни групи в процеса, свързан с хармонизиране и промяна на законодателството, касаещо охранителните производства.
