Изх.№ 280/ 26.06.2017г

С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО: Подготовка на проекти на нормативни изменения свързани с изпълнението на чл.361, ал.3 от Закона за съдебната власт.

По повод заповед № ЛС-04-991/09.06.2017г. на МП от г-жа Цецка Цачева, Министър на правосъдието, относно създаване на работна група по посочената тематика, изразяваме следното становище:

1. По отношение финансовите мерки с цел подобряване на работата на съдиите по вписванията:

С приетите промени от 1 януари 2018г. паричните средства за издръжка и възнаграждения на съдиите по вписванията преминават от бюджета на съдебната власт (ВСС) към държавния бюджет (Министерство на правосъдието), арг. чл. 292, ал. 2 от ЗСВ и чл. 361 от ЗСВ.

Предлагаме да бъде възстановена предходната правна уредба като вариант, който следва логиката на статута на съдиите по вписванията и устройството на съдебната власт. Считаме, че приетите промени противоречат на основни положения в уредбата на съдебната власт и по тази причина вече създават редица проблеми и практически трудности в подготовката за приложението на закона.

Приходите и разходите от дейността на съдията по вписванията следва да са част от бюджета на съдебната власт. Съображенията ни са свързани с мястото, което заема съдията по вписванията в държавния апарат, и характера на производството, което ръководи.

1.1 Исторически бележки: До влизането в сила на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Загл. изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) (Обн., ДВ, бр. 104 от 06.12.1996 г.,в сила от 06.01.1997 г.) и съответните изменения в Закона за съдебната власт действа държавен нотариус, т.е. нотариус - част от съответния районен съд, натоварен с две функции. Той извършва нотариалните действия- тези по нотариалните удостоверявания, както и действията по вписването на посочените в Закона за собствеността и в Правилника за вписванията актове. В тези районни съдилища, в които не е назначен държавен нотариус, длъжността се изпълнява от районен съдия.

След въвеждането на частния нотариат отделно от съдията по вписванията, двете функции се разделят. Частният нотариус има функциите само по нотариалните удостоверявания, както това е уредено в Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в ГПК. На съдията по вписванията е възложено да разпорежда или отказва действия по вписвания, отбелязвания и заличаване на актове, да се произнася по издаването на справки и удостоверения от книгите за вписване, както и да изпълнява други действия, предвидени в закон (арг. чл. 280, ал. 1 ЗСВ). Други действия, предвидени в закон могат да бъдат: заместване на нотариус от съдия по вписванията (чл. 48 от ЗННД); извършване на нотариални действия, когато в района няма нотариус (чл.82, ал.1 ЗННД); приемане на архив на нотариус (чл. 38 от ЗННД).

1.2 Съдията по вписванията е орган на съдебната власт към районните съдилища (чл. 279 ЗСВ). За съдиите по вписванията важат изискванията за независимост, безпристрастност, законност, прозрачност, политическа неутралност съгласно общите положения от Закона за съдебната власт. За заемането на длъжността съдия по вписванията са поставени изисквания, напълно покриващи се с тези, които са необходими за заемане на магистратска длъжност (арг. Чл. 283 ЗСВ във връзка с чл. 162 ЗСВ). Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, като ръководи и контролира работата и на съдиите по вписванията (арг. чл. 80, т. 8 ЗСВ), уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за съдии по вписванията (чл. 80, т.10 ЗСВ) и в края на всяко шестмесечие председателят на районен съд предоставя на министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите по вписванията (чл. 80, т. 13 ЗСВ). На съдията по вписванията може да бъде възложено да изпълнява функциите на друг орган на съдебната власт (арг. Чл. 274, ал. 2 ЗСВ във връзка с чл. 264, ал. 1 ЗСВ).

1.3. Водените от съдия по вписванията производства представляват съдебни охранителни производства по реда на ГПК (чл. 569, т. 5 - т. 8 ГПК). Защитата срещу правонарушения не е единствената форма на съдебна намеса в гражданските отношения. Охранителните съдебни актове, издавани по реда на охранителните производства, има предвид чл. 2 ГПК, когато противопоставя съдебните производства на защита и съдебните производства на съдействие на гражданските права (така „Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и доп. издание, проф.д-р Ж. Сталев и колектив, стр. 58). Отново в същия научен труд се прави изводът, че единствено съд (арг. чл. 531, ал. 2 ГПК) или нотариус действат като орган, който движи охранителното производство и постановява охранителен акт. Затова не са охранителни производства тези, които са възложени на несъдебни органи, макар и да завършват с актове, сходни по правни последици с охранителните актове. Съдебният характер на охранителните производства е основанието, за да се прилагат спрямо тях редица правила, присъщи на съдебните производства (чл. 540 ГПК). Все от тази особеност на охранителните производства следва, че за тях важи изискването за съдийска независимост. То е основанието, за да се причислят охранителните производства към юрисдикционната дейност, като се обявяват за проява на доброволна юрисдикция за разлика от исковите производства като проява на спорна юрисдикция(така „Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и доп. издание, проф.д-р Ж. Сталев и колектив, стр. 1241 и 1242).

1.4 Намираме за неоснователно възражението, че е налице двойствен характер в статута на съдията по вписванията, поради органа на назначаване (Министъра на правосъдието, а не ВСС) и службите, с които работи (служби по вписванията към Агенция по вписванията, вместо съдебни служби).

Обстоятелството, че орган по назначаване на съдията по вписванията е Министърът на правосъдието, се дължи на формалното тълкуване на чл. 129, ал. 1 от Конституцията. Съгласно мотивите на Решение № 13/16.12.2002г. по к.д. № 17/2002 г. на Конституционния съд: „Според чл.129, ал.1 от основния закон ВСС има кадрови правомощия само по отношение на съдиите, прокурорите и следователите, а не и спрямо съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители.“ Въпреки стриктното тълкуване на чл. 129, ал. 1 от КРБ, е обяснимо защо в Конституцията липсва детайлна уредба на целия държавен апарат, в частност на назначаването на всички органи на съдебната власт. Това не е необходимо, тъй като Конституцията съдържа правната уредба единствено на основните държавни органи, респ. основните органи от съдебната власт. Налице е делегацията по чл. 133 КРБ, съгласно която организацията и дейността на Висшия съдебен съвет и на съдилищата се уреждат със закон. В тази връзка въпрос на държавна политика е кой да назначава останалите органи на съдебната власт, стига да се запази принципът на независимост на съдебната власт.

1.5 Считаме, че с промените в ЗСВ ще се нарушат основни принципи в бюджетирането. Съгласно чл. 361, ал. 3 от ЗСВ част от приходите от дейността на съдиите по вписванията остават включени в бюджета на съответния районен съд, респ. бюджета на съдебната власт, а именно:

- Такси от молби за обявяване и връщане на саморъчни завещания, които се съхраняват в службите по вписванията (т. 2 от ТНТЗННД и чл. 3 от ИНСТРУКЦИЯ № 38/16.11.1998 г. за прилагане на ТНТЗННД, приета с Постановление № 186 на МС от 1998 г.);

- Такси за първи препис от обявено саморъчно завещание (чл. 3 от ИНСТРУКЦИЯ № 38/16.11.1998 г. за прилагане на ТНТЗННД, приета с Постановление № 186 на МС от 1998 г.);

- Такси при заместване на нотариус от съдия по вписванията (чл. 48 от ЗННД);

- Такси при извършване на нотариални действия, когато в района няма нотариус (чл.82, ал.1 ЗННД);

- Такси при приемане на архив на нотариус (чл. 38 от ЗННД)

- Такси при издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с документи, пр. при издаване на първи препис от обявено саморъчно завещание;

докато разходите по издръжката на съдиите по вписванията се определят по бюджета на Министерството на правосъдието. Следователно не е разгледан в пълнота въпросът за мястото на приходите и разходите от дейността на съдиите по вписванията.

1.6 Необходимо е да се посочат и практическите трудности, произтичащи от прилагането на настоящата правна уредба:

Оборудването, поддръжката и разходите на съдиите по вписвания досега се поемаха от бюджета на съответния районен съд (бюджета на съдебната власт), като комуникацията на място със съдебните служители е пряка и своевременна. Преминаването с посочената промяна към бюджета на МП, т.е поемането на издръжката и разходите от МП, като орган който превежда заплатите, не би създало толкова неудобство, колкото ежедневните и текущи нужди на съдиите по вписвания, както и комуникацията на всеки съдия по вписвания с МП. Новата правна уредба създава следната проблематика:

1.6.1 Заповедта за назначаването на съдията по вписванията се издава от Министъра на правосъдието по реда на Глава тринадесета на ЗСВ, т.е. орган по назначаването е Министърът на правосъдието. Съдията по вписвания встъпва в длъжност с акт за встъпване и полагане на клетва, нормативно установена в ЗСВ, в съответния районен съд, като се издава акт за встъпване в длъжност. Съответният районен съд подава уведомление до компетентната ТД на НАП – уведомление за сключен договор по чл. 62 от КТ. Съгласно КСО осигурител на съдиите по вписвания е съответният РС, който е и място на работа на съдиите по вписвания. С промяната на ЗСВ, в частта на чл. 361 от ЗСВ, се променя осигурителят на съдиите по вписвания, което налага уведомяване на съответната ТД на НАП по отношение на промяната на осигурителя. Не сме обаче в хипотезата на чл. 123 от КТ. Не сме и в хипотезите на приложение №1 към член 1, ал. 5 от Наредба № 5 от 2002 за съдържанието и реда на подаване на уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ. Реално не се променя работодател, а само осигурител. Следва ли с промяната на осигурителя да се уведоми и съответната ТД на НАП и да се прехвърлят осигурителните партиди на съдиите по вписванията от страната в София?

1.6.2 Съгласно чл. 15 от ЗБУТ от всеки съд се подава декларация до съответната териториална инспекция по труда по начин и условия определени в наредба. Съдиите по вписвания имат всички права по ТПВО. Съгласно ЗБУТ /чл. 25 от ЗБУТ/ и правилника за прилагането му, както и подзаконови нормативните актове, издадени въз основа на ЗБУТ, съдиите по вписванията задължително преминават профилактични прегледи по месторабота. Как ще се организира преминаването на профилактични прегледи на всички съдии по седалище на работодателя и осигурителя, т.е. в София?

1.6.3 Текущите разходи (като разходи за ток, телефон, поддръжка на техника, правно-информационни продукти и т.н.) се поемат за сметка на бюджета на ВСС от районните съдилища. След промяната не става ясно как ще се осъществява самата организация и техническото подсигуряване на съдиите по вписвания. Това засяга материално-техническата база, техническо оборудване в т.ч. специализирана обезпеченост с компютърни специалисти, връчване на съобщения от призовкарите на съда, канцеларски материали, санитарно обслужване, отопление и др.

1.6.4 От възнаграждението на съдиите по вписвания досега се отчисляваше процент от СБКО, който отиваше във ВСС и се преразпределяше към крайно нуждаещи се колеги за лечение и др. Това се решаваше на общо събрание на съответния районен съд, в което съдиите участваха и имаха право на глас. С годините се е натрупал значителен фонд. Как ще бъдем компенсирани за въпросните удръжки и как са уредени въпросите със СБКО в МП?

1.6.5 Съдии по вписванията от малките съдебни райони сигнализират за проблеми, когато съдията по вписванията или ДСИ отсъстват поради ползване на платен годишен отпуск или друг вид отпуск или са в отпуск по болест и трябва да бъдат замествани един от друг. Проблемът е голям, когато и съдията по вписванията и ДСИ отсъстват едновременно и трябва да бъдат замествани от районни съдии. Отпускът на съдиите по вписвания се разрешава от председателя на районния съд. В такива случаи често председателят на районния съд не разрешава ползването на отпуск, Следва да се уточни кой орган ще разрешава отпуските – председателите на РС или Министъра на правосъдието, тъй като той е орган по назначаване?

В обобщение, бюджетът на съдебната власт е самостоятелен (арг. Чл. 361, ал. 1 от ЗСВ и 117, ал. 3 от Конституция на Република България). Принципът е, че същият се състои от бюджета на органите на съдебната власт и държавни органи, които са пряко и единствено свързани с функционирането на съдебната власт (Инспекторат към ВСС и Национален институт на правосъдието).

Създаването на изключение от принципите при бюджетирането на съдебната власт може сериозно да рефлектира върху конституционните основи на независимостта на съдебната власт, в частност при упражняване на съдебно охранително производство по вписванията. За да се гарантират основните конституционни принципи на независимост на органите на съдебната власт, от изключителна важност е връщането на предходното правно положение на съдиите по вписванията. Принципът на независимост на органите на съдебната власт е неразривно свързан с гаранции за справедливост и защита на правата на гражданите в съдебните производства.

В този смисъл са мотивите към Решение № 18/1993 г. по к.д. № 19/93 г. на Конституционния съд, застъпени и в Решение № 1/1999 г. по к.д. № 34/1998 г. на Конституционния съд: „Конституционният съд намира, че дадената с § 71 ЗИДЗСВ възможност на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция да осъществява изпълнението на част от бюджета на съдебната власт не съответства на чл.117, ал.3 от Конституцията. Според тази конституционна норма съдебната власт има самостоятелен бюджет. Това означава, че органите на изпълнителната власт не могат да упражняват компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на съдебната власт като съставна част от годишния общодържавен бюджет“.

Надяваме се настоящото становище да бъде прието с разбиране от Ваша страна и се надяваме на съдействие да бъдат върнати редакциите на чл. 292, ал. 2 от ЗСВ и чл. 361 от ЗСВ преди изменението с ДВ, бр.62/09.08.2016год. с оглед посочените съображения.

2. По отношение организационните и законодателните мерки с цел подобряване на работата на съдиите по вписванията:

2.1 Подкрепяме разбирането на Министерски съвет за необходимостта да се прецизира и продължи реформата в системата на вписванията в Република България, чието начало е поставено с Решение № 394/03.10.1994г. на Министерски съвет за приемане на концепция за система за поземлен регистър в Република България.

„Българска асоциация на съдиите по вписванията“ взе участие в създаването на проект на Концепция за ускорено създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри и за ускоряване процеса по създаване на имотен регистър, изготвен от междуведомствена работна група с представители на политическия кабинет на заместник министър - председателя по коалиционна политика и държавна администрация, дирекция „Модернизация в администрацията“ към МС, МРРБ, МП, МЗХ, МТИТС и АГКК, в изпълнение на заповед № Р-2 от 07.01.2015 г. на Министър – председателя на Република България, публикуван на 24.01.2015г. на официалната страница на Министерски съвет, Портал за обществени консултации (http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=1566).

В посочения проект за Концепция задълбочено се проучиха и изложиха актуалните практически проблеми, които възникват в работата на съдиите по вписванията, осъществяващи дейност в съдебни райони с издадена и обнародвана заповед по чл. 70 ЗКИР за откриване на производство по създаване на имотен регистър (към настоящия момент това са пет съдебни района: Районен съд- Балчик, Районен съд– Благоевград (Заповед № ЛС-04-68/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.), Районен съд – Каварна (Заповед № ЛС-04-67/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.), Районен съд - Добрич (Заповед № ЛС-04-66/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.) и Районен съд - Асеновград (Заповед № ЛС-04-918/10.10.2006г., обнар. в ДВ бр. 87/27.10.2006г.).

Считаме, че направените предложения за нормативни промени биха постигнали адекватно разрешаване на възникналите проблеми в практиката и биха ускорили процеса по въвеждане на имотен регистър у нас. Ето защо, проектът за концепция следва да бъде разгледан и приет в този вид, както и да бъдат предприети законодателни мерки съобразно неговото съдържание.

2.2 С оглед възможността за кариерно развитие на длъжността съдия по вписванията, следва да се възстанови работата върху Методика за атестиране на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Проектът за този нормативен акт се изготви през 2012г. във връзка с проект: „Укрепване на капацитета на специализираната администрация на министъра на правосъдието за изпълнение на правомощията му по Закона за съдебната власт, на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията”, финансиран от Европейския социален фонд и от държавния бюджет на Република България, по обществена поръчка с предмет: „Обучение на държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията и разработване на единна система за атестирането им” съгласно договор № К09-24-4-С/28.05.2009 г. между Министерството на правосъдието и Управляващия орган на ОПАК.

В проекта за Методика се уточни, че резултатите от атестирането ще служат за създаване на условия за стимулиране и поощрения на съдиите по вписванията; назначаване на ръководител на служба при наличие на възможност за това; усъвършенстване организацията на работа на съдиите по вписванията; изменение и подобряване на нормативната уредба с цел, усъвършенстване дейността на съдиите по вписванията.

По покана на Министъра на правосъдието „Българска асоциация на съдиите по вписванията“ взе участие в изготвянето на Методиката, но поради краткия срок на проекта някои допълнителни въпроси не бяха уточнени. Обещахме си съвместната ни работа по Методиката скоро да бъде възобновена (в този период се очакваха промени в ЗСВ, които да включват делегация за създаване на методика за атестиране на ДСИ и съдии по вписванията)..

Българска асоциация на съдиите по вписванията винаги е работила съвместно и успешно с държавните институции по въпроси, които засягат дейността на съдиите по вписванията. Участвала е чрез представители в работни групи и срещи, предоставяла е становища и мнения по актуални въпроси и проблеми на вписванията. Желаем да бъде продължена тази традиция.

С Уважение:

Десислава Михайлова

/Председател на БАСВ/